Винаги има цветя за тези, които искат да ги видят | Анри МАТИС
Henri Matisse, Self Portrait, 1918
Щастлив е този, който умее да пее с чиста и открита душа.
Да твориш значи да изразяваш това, което е у тебе.
За художника създател няма нищо по–сложно от това да нарисува роза – той би трябвало да не помни за всички рози, които е рисувал по-рано.
Творчеството изисква смелост.
Точността към момента не е истина.
Значимостта на художника се мери с количеството нови знаци, които той вкарва в езика на пластиката.
Всяка картина би трябвало да бъде единствена по рода си и би трябвало да пресъздава ново изображение в редицата показа на човешкия ум за света.
Всяка част от картината играе своя роля – главна или второстепенна, а всичко което е излишно за картината, й вреди.
Основната задача на цвета е да служи на изразителността.
Трябва да умееш да откриваш радост във всяко нещо – в небето, в дърветата, в цветята.
Художнкът постоянно оставя прекомерно доста картини. Той има един сериозен враг – неговите лични неприятни картини.
Dance (I), 1909
A Nude Lying on her Back, 1927
Flowers in front of a Window, 1922
Checker Players, 1915-1928
Sleeping nude on a red background, 1916
Standing Odalisque Reflected in a Mirror, 1923
Young Girl in a Green Dress, 1921
Pink Blouse, 1924
The Pink Studio, 1911
Red Studio, 1911
Woman in a Hat, c.1920
The Artist and his model, 1919
Still Life with 'Dance', 1909
The Woven Italian Straw Hat, 1919
Moorish Woman with Upheld Arms, 1923
The Plaster Torso, 1919
Odalisques, 1928
The Family of the Artist, 1911
Pink Nude, 1935
Odalisque with a Turkish Chair, 1928
Henri Matisse, 1930
Снимкa: MoMA
Картини: henri-matisse.net, wikipedia
